Магията на пейзажа оживява в нова изложба
До 26 юли
ул. " Оборище " 16
Пейзажи, които се вглеждат в селища, градове, махали или дребни интимни кътчета, съдържа сборната жанрова галерия " Гледки ", която може да се види от през днешния ден до 26 юли в столичната изложба " Лоранъ ". От платната надничат здания, багрени къщи, плевни и мелници, скрити в дворове и зеленина. Повечето изгледи са без жители и обществено раздвижване, в тях няма басня и придвижване. Във всички обаче се усеща положението на момента и чисто авторовото наличие. Сетивата на художника са проектирани върху платното. Повечето от творбите са от известни места, които носят белега на българското. Те са като от един ретро занимателен каданс, в който обектите са разтопени от илюзорно безвремие. В преобладаващата част от тях няма игра на фрагментите, няма трудност на композициите, водещо е моментното въодушевление на създателя.
Подбраните творби са на майсторите в жанра: Никола Кожухаров, Борис Денев, Марио Жеков, Йозеф Питер, Данаил Дечев, Георги Железаров, Георги Рубев, Иван Христов и други Сред тях необикновен интерес съставляват созополският претекст на Марио Жеков, изпълнен с пастелна експресия на цвета, и дребната по формат панорамна панорама към София на Борис Денев. Като контраст на българското е работа от 1926 година на Никола Кожухаров. Композицията се рее над покривите на Стария град и дворцовия комплекс Храдчани в Прага, над които се извисява силуетът на катедралата „ Св. Вит “. Творбата е необикновена със своя еластичен език, комплициран цвят и експресивна мазка. Последните по едно и също време с систематизираните форми придават съсредоточеност на чешката гледка. В експозиционното пространство се открояват градските пейзажи от Търново на двама разнообразни като натюрел и еднаквост създатели - Иван Христов и Кирил Станчев. И двете работи са с ниска позиция, а Търново е като че ли забележима картина на историческо наслоение със стъпаловидните си къщи. Изненадва и експресията в платното на Слави Генев, върху което самоковските къщи са предадени със задушевна и топла движеща се цветност.
Често думата " пейзаж " предизвика у фена визията за нещо леко и витално, само че в сбирката с изключение на очебийно лирични произведения са намерили място и други, които носят тъмно и тягостно подстрекателство. Градска безчувственост носи платното на Тодор Хаджиниколов: пастелните тонове разкриват отмалялост и горест в изображенията на скупчени здания и голи дървета. Подобно е настроението в картината на Йозеф Питер. В нея всички форми са поели от мъртвешкото зелено на кипарисите.
С последната си галерия изложба " Лоранъ " продължава политиката си да изследва българското изобразително изкуство през творчеството на познати и не толкоз известни създатели от близкото минало, чиито естетически търсения са настрана от налаганата тогава идеология. Пейзажът на родната арт сцена има дълбоки обичаи, само че си остава един от минимум познатите жанрове - пропуск, който сбирката " Гледки " се пробва да компенсира.
ул. " Оборище " 16
Пейзажи, които се вглеждат в селища, градове, махали или дребни интимни кътчета, съдържа сборната жанрова галерия " Гледки ", която може да се види от през днешния ден до 26 юли в столичната изложба " Лоранъ ". От платната надничат здания, багрени къщи, плевни и мелници, скрити в дворове и зеленина. Повечето изгледи са без жители и обществено раздвижване, в тях няма басня и придвижване. Във всички обаче се усеща положението на момента и чисто авторовото наличие. Сетивата на художника са проектирани върху платното. Повечето от творбите са от известни места, които носят белега на българското. Те са като от един ретро занимателен каданс, в който обектите са разтопени от илюзорно безвремие. В преобладаващата част от тях няма игра на фрагментите, няма трудност на композициите, водещо е моментното въодушевление на създателя.
Подбраните творби са на майсторите в жанра: Никола Кожухаров, Борис Денев, Марио Жеков, Йозеф Питер, Данаил Дечев, Георги Железаров, Георги Рубев, Иван Христов и други Сред тях необикновен интерес съставляват созополският претекст на Марио Жеков, изпълнен с пастелна експресия на цвета, и дребната по формат панорамна панорама към София на Борис Денев. Като контраст на българското е работа от 1926 година на Никола Кожухаров. Композицията се рее над покривите на Стария град и дворцовия комплекс Храдчани в Прага, над които се извисява силуетът на катедралата „ Св. Вит “. Творбата е необикновена със своя еластичен език, комплициран цвят и експресивна мазка. Последните по едно и също време с систематизираните форми придават съсредоточеност на чешката гледка. В експозиционното пространство се открояват градските пейзажи от Търново на двама разнообразни като натюрел и еднаквост създатели - Иван Христов и Кирил Станчев. И двете работи са с ниска позиция, а Търново е като че ли забележима картина на историческо наслоение със стъпаловидните си къщи. Изненадва и експресията в платното на Слави Генев, върху което самоковските къщи са предадени със задушевна и топла движеща се цветност.
Често думата " пейзаж " предизвика у фена визията за нещо леко и витално, само че в сбирката с изключение на очебийно лирични произведения са намерили място и други, които носят тъмно и тягостно подстрекателство. Градска безчувственост носи платното на Тодор Хаджиниколов: пастелните тонове разкриват отмалялост и горест в изображенията на скупчени здания и голи дървета. Подобно е настроението в картината на Йозеф Питер. В нея всички форми са поели от мъртвешкото зелено на кипарисите.
С последната си галерия изложба " Лоранъ " продължава политиката си да изследва българското изобразително изкуство през творчеството на познати и не толкоз известни създатели от близкото минало, чиито естетически търсения са настрана от налаганата тогава идеология. Пейзажът на родната арт сцена има дълбоки обичаи, само че си остава един от минимум познатите жанрове - пропуск, който сбирката " Гледки " се пробва да компенсира.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ